Украинската атака срещу АЕЦ Курск има за цел да посее

 Украинската офанзива против АЕЦ Курск има за цел да посее суматоха в Русия и Европа и да притегли НАТО по-открито в борбата. Украйна се опита да нападна атомната електроцентрала Курск, затвърждавайки теорията, че офанзивата Курск има за цел да сътвори забележителен безпорядък посредством завладяване или разрушение на оборудването.

Руското министерство на защитата заяви за една самоубийствена офанзива с дрон против централата. Руският президент Владимир Путин сподели, че „ врагът се е опитал да удари атомната електроцентрала … и Международната организация за атомна сила (МААЕ) е била осведомена, като те са дали обещание да посетят и да изпратят експерти, с цел да оценят обстановката. “

Ръководителят на МААЕ Рафаел Гроси сподели, че възнамерява да посети завода през седмицата на 26 август.

Миналата година Украйна нападна същото оборудване с дрон.  Nuclear Engineering International заяви, че през юли 2023 година „ Блок 4 на съветската Курска АЕЦ беше изцяло изключен от мрежата, откакто украински дрон камикадзе, носещ експлозиви, падна покрай централата. “

При последното нахлуване на към 100 метра от комплекса са открити елементи от свален дрон.

Изпълняващият длъжността губернатор на Курска област  Алексей Смирнов заяви за сериозна офанзива. Той сподели, че е имало четири предизвестия за ракети на 21 и 22 август.

Украинската офанзива против АЕЦ Курск има за цел да посее суматоха в Русия и Европа и да притегли НАТО по-открито в борбата

Също по този начин заяви,  че противовъздушната защита е свалила една украинска ракета вечерта на 21 август и две през нощта, както и дрон на 22 август. Смирнов не заяви вида на ракетите или дрона, употребявани при офанзивата.

Малко след офанзивата против охладителната кула на Запорожката атомна електроцентрала на 11 август, руснаците сложиха противовъздушна защита към Курската АЕЦ, страхувайки се от украинска офанзива и там.

Според руснаците два дрона са блъснали Запорожката атомна електроцентрала. МААЕ отиде в централата, с цел да оцени вредите и да мери вероятно изпускане на радиация.

Атаката в Курск наподобява е била ориентирана против зоната за предпазване на нуклеарни боклуци в оборудването, макар че това не е доказано. И не е ясно за какво отчетът на Смирнов се разграничава доста от формалния отчет за офанзивата.

Официалното разобличаване за един дрон допуска, че руснаците са желали да подчертаят, че е осъществена офанзива, само че не са желали да основават паника в района. Типът противовъздушна защита, конфигуриран към Курската АЕЦ, не е прочут.

Курската АЕЦ е една от трите най-големи атомни електроцентрали и четвъртият по величина производител на електрическа енергия в Русия. В момента има два настоящи нуклеарни реактора, два изведени от употреба по-стари блока, два отчасти издигнати блока (Курск 5 и Курск 6), които няма да бъдат приключени, и два нови реактора ВВЕР, които сега са в развой на създаване.

ВВЕР е водо-воден енергиен реактор, в началото планиран в Курчатовския институт от  Савелий Моисеевич Файнберг. Новата версия на плана е VVER-TOI и първите фабрики TOI в този момент се строят в Курск.

Той има усъвършенствани стандарти за сигурност и мощ и е сертифициран като съчетаем с европейските условия за комунални услуги (с резерви).

Планът в Курск е двата по-стари настоящи реактора да бъдат сменени с двата нови реактора (строителството стартира през 2018 г.), до момента в който в бъдеще ще бъдат издигнати още два реактора ВВЕР-ТОИ. През януари 2023 година 235-тонен железен купол беше инсталиран върху реактора на блок 1 и затрупан с пълен пласт стоманобетон, оформяйки постройката на херметичната структура.

Двата работещи реактора и двата изведени от употреба реактори са със същата структура RBMK (ядрено-енергиен реактор с графитен модератор) като в Чернобил. Съоръжението, което се намира на 40 километра западно от Курск, е употребявано като фон за снимане на истории за Чернобил.

Катастрофата  в Чернобил през април 1986 г.  се случи заради несполучлива тестова процедура, която накара реактора да излезе отвън надзор. Това докара до детонация и серия от трагични събития, с цел да се опитат да управляват разваления реактор и да лимитират разпространяването на бедствието към другите три реактора.

Около 5% от ядрото на реактора на разваленото оборудване беше изпуснато в атмосферата и радиацията се популяризира в доста елементи на Европа. Двама служащи в Чернобилската централа починаха заради детонацията в нощта на повредата, а други 28 души починаха в границите на няколко седмици вследствие на изострен радиационен синдром.

Научният комитет на Организация на обединените нации за резултатите от атомната радиация заключи, че има към 5000 случая на рак на щитовидната жлеза, довели до 15 смъртни случая, породени от нуклеарната злополука.

Героични водачи на хеликоптери и други, които се опитваха да спрат изпуснатия реактор и да изградят циментово покритие, с цел да предотвратят по-нататъшно приключване на радиация, починаха по-късно вследствие на радиационно отравяне.

И по този начин, какво би спечелила Украйна от офанзивата на Курската АЕЦ?

Мнозина разясниха интервенцията на Украйна в региона на Курск в Русия, само че строго видяно, офанзивите нямат съответна военна цел.

Руснаците бяха нищожно попълнили региона с териториални войски, съветската командна система смяташе региона за приоритет от трето равнище и бяха направени малко, в случай че имаше такива, мерки за отбрана на най-вече селски, едва обитаем район. Нямаше обилни укрепления, командни центрове или системи за противовъздушна защита, когато офанзивите започнаха на 6 август.

Съществуват обилни несъгласия по отношение на присъединяване на НАТО в интервенцията Курск. Руснаците  са уверени, че НАТО е възнамерявало офанзивата против Курск и че е обучавало скрито украинците за интервенцията.

Значителни количества западно съоръжение, в това число танкове Leopard, Challenger и Abrams, средства за противовъздушна защита като IRIS-T, Crotale NG и Patriot и хиляди дронове, са били ангажирани в интервенцията. Руснаците също считат, че украинците получават  забележителна разследваща помощ от НАТО.

Страните от НАТО обаче споделят, че не са били информирани  за интервенцията. Основните западни играчи съвсем мълчаха за офанзивите против Запорожката АЕЦ и Курската АЕЦ.

Най-добрият разполагаем разбор е, че задачата на офанзивата против двата нуклеарни обекта е била да се посее суматоха както в Русия, по този начин и в Европа. Идеята да се основават проблеми на руснаците е добре известна и е част от сюжета на НАТО за Украйна.

Знаейки, че в последна сметка Украйна не може да реализира триумф против по-голяма и добре оборудвана съветска войска, дестабилизирането на московското държавно управление е заобиколен метод към война, която рано или късно ще приключи зле за Киев.

Последният опит за изстрелване на  рой дронове към Москва  е част от подобен проект.

Дали дестабилизирането на Русия в миналото е било допустимо е подложено на съществени подозрения, само че когато хвърляте заровете, постоянно можете да се надявате да хвърлите седем.

Второто и обвързвано с него пояснение е да се насърчи НАТО да се притече на помощ на Украйна. Една нуклеарна злополука може да накара Европа да упорства за военна интервенция в Украйна и да помогне да се убедят Съединени американски щати да ангажират нежни въздушнодесантни сили във войната.

Идеята за война в Украйна със сили на Съединени американски щати и други НАТО ще докара до разпространяване на войната в цяла Европа или даже отвън нея. Това евентуално ще сътвори други последствия, като иранска офанзива против Израел или китайска офанзива против Тайван, възползвайки се от загрижеността на Съединени американски щати и НАТО в Европа.

Един въпрос, който поражда, е дали присъединяване на НАТО в Курск е имало поддръжка на високо равнище или в действителност е било решение на полковник за възходящото осъзнаване, че украинският президент Володимир Зеленски и неговият режим  скоро ще бъдат победени на бойното поле.

Военните оператори на НАТО са в тази война отдавна и са понесли личните си загуби на бойното поле, така като  Русия е ориентирана към командни центрове  в Украйна, за които е известно, че са цялостни с офицери от НАТО.

Не е имало обществен опит да се разбере кой е взел участие в интервенцията Курск или кой стои зад офанзивите против украинските и съветските атомни електроцентрали.

Подобни провокации ще имат съществени последици, само че занапред ще се схваща какви са те.

Скоро пенсиониращият се дипломат на Москва в Съединени американски щати Анатолий Антонов сподели пред публицисти на 22 август ( обявено от Russia Today, съветски държавен информативен бюлетин) „ Путин реши по какъв начин да отговори на нахлуването на Киев в съветската Курска област и всички виновни безспорно ще бъдат осъдени. ”

Междувременно заплахата от добре ориентиран дрон или ракета против нуклеарно оборудване покачва призрака на нов Чернобил или нещо по-лошо.

Позицията в този коментар отразява персоналното мнение на създателя и може да се разграничава от тази на 

Източник – Asia Times/Превод:SafeNews